Вопъл
За какво съм виновен - не зная,
нито тебе за нещо виня,
настъпи на празника края
и в безмълвие гасне деня.
Тя жестока е и безпощадна,
тая тайствена власт на бита.
Любовта на любов не попада
есента не плени пролетта.
Няма вече сърцето разбито
да ти праща сигнал след сигнал.
Изгори ти писмата с които съм те
любил, зовял и ласкал.
Да бъде тъй както беше
преди срещата в първия ден.
Няма аз да те чакам с копнежи,
няма ти да си спомняш за мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
