Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
4 oct 2014, 21:00

Вопъл 

  Poesía
652 0 4

За какво съм виновен -  не зная,

нито тебе за нещо виня,

настъпи на празника края

и в безмълвие гасне деня.

 

Тя жестока е и безпощадна,

тая тайствена власт на бита.

Любовта на любов не попада

есента не плени пролетта.

 

Няма вече сърцето разбито

да ти праща сигнал след сигнал.

Изгори ти писмата с които съм те

любил, зовял и ласкал.

 

Да бъде тъй както беше

преди срещата в първия ден.

Няма аз да те чакам с копнежи,

няма ти да си спомняш за мен!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Но споменът си остава. Тъжно и болезнено стихотворение.
  • напълно подкрепям думите ти, Василка!
    Когато един стих е изживян по някакъв
    начин, се получава много силен и истински!
    Поздрави от мен!
  • Благодаря Ви! Да,трябва да се изживее за да е хубаво ! Не се получава
    без чуства! Думите сами те намират и ти само трябва да ги запишеш на листа!
  • Оригинално и пропито с болка от раздялата.Стихът ти е чудесен!
    Поздрав и хубава вечер!
Propuestas
: ??:??