За какво съм виновен - не зная,
нито тебе за нещо виня,
настъпи на празника края
и в безмълвие гасне деня.
Тя жестока е и безпощадна,
тая тайствена власт на бита.
Любовта на любов не попада
есента не плени пролетта.
Няма вече сърцето разбито
да ти праща сигнал след сигнал.
Изгори ти писмата с които съм те
любил, зовял и ласкал.
Да бъде тъй както беше
преди срещата в първия ден.
Няма аз да те чакам с копнежи,
няма ти да си спомняш за мен!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
