За какво съм виновен - не зная,
нито тебе за нещо виня,
настъпи на празника края
и в безмълвие гасне деня.
Тя жестока е и безпощадна,
тая тайствена власт на бита.
Любовта на любов не попада
есента не плени пролетта.
Няма вече сърцето разбито
да ти праща сигнал след сигнал.
Изгори ти писмата с които съм те
любил, зовял и ласкал.
Да бъде тъй както беше
преди срещата в първия ден.
Няма аз да те чакам с копнежи,
няма ти да си спомняш за мен!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
