Вопъл на сирена раздира деня ми
Вопъл на сирена раздира деня ми,
тежък вопъл, като пред дълга раздяла,
и тръгва корабът, понесъл в себе си
съзвездия от мигове и надежди цяла плеяда.
- Колко ти тежи товарът, мили мой,
дали колкото на мен думите неизказани
и когато стигнеш до фара,
ще помниш ли още цвета на очите ми?
По дългия път ще ти пеят сирените,
a мен всяка нощ ще сънуваш,
и ще искаш да си жив, за да си спомняш,
че най-много си казваме, когато мълчим.
Ти товара ще пренесеш, надвил умората,
аз тихичко тук ще те чакам,
ще ни крепи само мисълта,
че предстои истинско завръщане...
Спомням си вопъл на сирена
и корабът тръгна...
... изпратиха го с крясък няколко гларуса,
а там, далеч
напред,
в най-синьото,
делфините го чакаха ...
-------------------------------------------------------------------------------------
www.spiritofburgas.web244.com
--------------------------------------------------------------------------------------
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Соня Емануилова Все права защищены
Пенелопа е на бургаския кей!
