Вопъл на сирена раздира деня ми

Jun 24, 2010, 2:32 PM

Poetry

5.0 / 6

534 0 5

Вопъл на сирена раздира деня ми,
тежък вопъл, като пред дълга раздяла,
и тръгва корабът, понесъл в себе си
съзвездия от мигове и надежди цяла плеяда.
- Колко ти тежи товарът, мили мой,
дали колкото на мен думите неизказани
и когато стигнеш до фара,
ще помниш ли още цвета на очите ми?
По дългия път ще ти пеят сирените,
a мен всяка нощ ще сънуваш,
и ще искаш да си жив, за да си спомняш,
че най-много си казваме, когато мълчим. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Нюанси любов
Sins

There's blood on the ground Eyes half open Trembling hands holding the dagger Blinded mind Did the s...
Missing

Again you’re dancing on my nerves Like Sunny Bunny on bare wall. And me undressing all reserves, Rem...
Ancestry

In the realm of writhing maggots Rule the sleeping kings and queens, Loyal knights and slavish peasa...

More works »