Вопъл на сирена раздира деня ми
Вопъл на сирена раздира деня ми,
тежък вопъл, като пред дълга раздяла,
и тръгва корабът, понесъл в себе си
съзвездия от мигове и надежди цяла плеяда.
- Колко ти тежи товарът, мили мой,
дали колкото на мен думите неизказани
и когато стигнеш до фара,
ще помниш ли още цвета на очите ми?
По дългия път ще ти пеят сирените,
a мен всяка нощ ще сънуваш,
и ще искаш да си жив, за да си спомняш,
че най-много си казваме, когато мълчим.
Ти товара ще пренесеш, надвил умората,
аз тихичко тук ще те чакам,
ще ни крепи само мисълта,
че предстои истинско завръщане...
Спомням си вопъл на сирена
и корабът тръгна...
... изпратиха го с крясък няколко гларуса,
а там, далеч
напред,
в най-синьото,
делфините го чакаха ...
-------------------------------------------------------------------------------------
www.spiritofburgas.web244.com
--------------------------------------------------------------------------------------
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
Пенелопа е на бургаския кей!
