Вот на недоверие
715
0
0
Една капка от първия есенен дъжд
се приземила с тихичка стъпка
върху чадъра ти, който все още обичам.
Ти не усети, както и аз,
ала за капката било е въздишка
за нейния последен и никому неизвестен
любовен вот, вот на недоверие.
Странно обаче, не бил той към нас,
насочен бил към есента.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Делян Тодоров Все права защищены
