Вот на недоверие
712
0
0
Една капка от първия есенен дъжд
се приземила с тихичка стъпка
върху чадъра ти, който все още обичам.
Ти не усети, както и аз,
ала за капката било е въздишка
за нейния последен и никому неизвестен
любовен вот, вот на недоверие.
Странно обаче, не бил той към нас,
насочен бил към есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Делян Тодоров Всички права запазени
