14 янв. 2017 г., 14:04

Вплитане на обич

2.3K 20 28

 

Ти си толкова малка и крехка.

И светът ти е само добро.

А аз вплитам съвети в жилетка

да те пазят от злоба и зло.

 

С всеки ред те орисвам мъниче

да те срещне щастлива съдба.

Да научиш какво е обичане

и какво е да водиш борба…

 

Що е вяра и що е надежда,

как в съмнение дните тежат…

Много искам чрез моята прежда

да предам своя опит, но знам

 

ти ще искаш по своя пътека

със света да се срещнеш сама.

А не всички пътеки са леки.

И не всичките стигат върха…

 

Две налице… И после наметка.

Свивам две във въздишка една.

Мога само във тази жилетка

обичта си към теб да вплета.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...