Врабче в чемшира
Две педи сън, кафе, цигара...
Тъгата е непран пешкир.
С врабче в зеления чемшир,
е този свят с прическа стара.
Забулен в облата си пàра,
катеря стръмния баир –
без стадо и кавал пастир,
на дните си върху самара.
Там дето няма да припари
ни дявол чер, ни бял кумир,
на мойта съвест е олтарът.
Под синия небесен вир,
живея вън от календара
с врабче в зеления чемшир.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
