23 авг. 2013 г., 11:48

Врабчова среща

730 0 2

ВРАБЧОВА СРЕЩА

 

Вървяхме по китната горска полянка

Със моето скъпо и мило детенце.

Там беше се спряло и кротко на сянка

Почиваше малко страхливо врабченце.

 

То каза ми тихо с мил поглед в очите:

„Ах, моля Ви, дайте ми шепа зрънца!

Такава съдбата е – ние врабците

Сме бедни, но имаме златни сърца.”

 

Аз дадох му малко и то бе щастливо.

Усмихна се весело, плесна с крила.

Зарея се после в небето красиво,

Високо над нашите земни дела.

 

16.08.1993

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...