23 авг. 2013 г., 11:48

Врабчова среща

725 0 2

ВРАБЧОВА СРЕЩА

 

Вървяхме по китната горска полянка

Със моето скъпо и мило детенце.

Там беше се спряло и кротко на сянка

Почиваше малко страхливо врабченце.

 

То каза ми тихо с мил поглед в очите:

„Ах, моля Ви, дайте ми шепа зрънца!

Такава съдбата е – ние врабците

Сме бедни, но имаме златни сърца.”

 

Аз дадох му малко и то бе щастливо.

Усмихна се весело, плесна с крила.

Зарея се после в небето красиво,

Високо над нашите земни дела.

 

16.08.1993

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...