ВРАБЧОВА СРЕЩА
Вървяхме по китната горска полянка
Със моето скъпо и мило детенце.
Там беше се спряло и кротко на сянка
Почиваше малко страхливо врабченце.
То каза ми тихо с мил поглед в очите:
„Ах, моля Ви, дайте ми шепа зрънца!
Такава съдбата е – ние врабците
Сме бедни, но имаме златни сърца.”
Аз дадох му малко и то бе щастливо.
Усмихна се весело, плесна с крила.
Зарея се после в небето красиво,
Високо над нашите земни дела.
16.08.1993
© Динко All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
