29 июн. 2013 г., 20:13

Врата

570 0 2

Вратата е отворена.

Къде да отида,

светът е навсякъде,

а аз съм един.

Въпроси напират,

          изсъхват и мрат.

Оттук и оттам,

                   и от другаде

да търся, да смятам

                   и изживявам...

Вратата е само повод

        за още едно съмнение

и ориентир,

        и точка,

             и продължение.

Вратата е възможност и очакване,

предизвикателство,

             желание,

                           мечта.

Трябва, трябва да прекрача,

                     да престъпя

                                       да премина,

да видя мисълта си отвъд

                        и живота си,

                                тялото, другите...

Вратата е отворена

                                  сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марк Майер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет Марк
  • Добре дошъл, Марк! Не знам защо всички букви "ъ" ти бяха главни и каква е била целта да ги напишеш така, но така или иначе ги редактирах.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...