18 июн. 2006 г., 12:59
Когато някой ден почувстваш се самотен -
без любов, приятели дори,
от предателство и болка смутен -
на клада вечна сърцето ми зе тебе ще гори.
Морета и реки ще прекося,
слънцето за тебе ще прегърна.
От тежка мъка да те спася,
омразата в обич ще превърна.
Знай за теб на всичко съм готова,
твоя сянка ще съм аз до гроба.
Вярвай в мен и в моето сърце,
за помощ викай - ще ти протегна аз ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация