18.06.2006 г., 12:59

Врата към мен

825 0 0

Когато някой ден почувстваш се самотен -
без любов, приятели дори,
от предателство и болка смутен -
на клада вечна сърцето ми зе тебе ще гори.

Морета и реки ще прекося,
слънцето за тебе ще прегърна.
От тежка мъка да те спася,
омразата в обич ще превърна.
 
Знай за теб на всичко съм готова,
твоя сянка ще съм аз до гроба.
Вярвай в мен и в моето сърце,
за помощ викай - ще ти протегна аз ръце!                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...