Jun 18, 2006, 12:59 PM

Врата към мен

  Poetry
829 0 0

Когато някой ден почувстваш се самотен -
без любов, приятели дори,
от предателство и болка смутен -
на клада вечна сърцето ми зе тебе ще гори.

Морета и реки ще прекося,
слънцето за тебе ще прегърна.
От тежка мъка да те спася,
омразата в обич ще превърна.
 
Знай за теб на всичко съм готова,
твоя сянка ще съм аз до гроба.
Вярвай в мен и в моето сърце,
за помощ викай - ще ти протегна аз ръце!                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...