1 февр. 2017 г., 23:19

Вредни навици

485 0 0

Задавам въпросите
без да очаквам отговори:
В колко точно часа
ще решиш, че ме искаш?
И след колко месеца
ще съм ти писнала
до такава степен,
да не можеш да ме погледнеш?
Дори косата ми ще ти напомня
някоя стара любов,
дълбоко погребана
в твоите вредни навици.
И няма да те кара да забързаш крачка
след мен на улицата,
просто знаейки, че 
ще ме догониш на светофара.
И в това бягство
няма никаква тръпка,
просто е отегчително
и по-добре да не бяхме идвали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...