5 мар. 2011 г., 14:42

Време

1.1K 0 1

Когато се разделяме

в предела стар и нов,

на време.

Когато мериш

жизнения цикъл.

И понасяш

следващия век -

неуверено се вглеждаш...

Дали в годините - тежащи,

дебнеш своя спомен.

Дали в съвременната

суета

откриваш голата душа.

Дали лица изпити,

преминали през

своя път,

се смесват в дървесата

и опитват да те сепнат.

Глад.

Оръжие.

Пари.

Храна - модифицирана,

водата умъртвена.

И в темпераурните

рекорди

опитваш да пораснеш,

пак да се раззелениш.

Хамбургери и „Е”-та,

лъскави мадами.

Къде отнесе ме векът?!

Писаното слово се проми

и помръкна във екрана.

Отпадат жизнени

искри

в пошлата отвара.

Векът, прескочил

древната магия -

прах, бензин, бетон...

Къде е топлата милувка?

Къде изтля стремежът?

Е, гледаме се време,

бързо падам аз.

Така ли е в живота?

Поне да превъзмогна

своето високомерие!

Самомнение - горчиво,

халогенно-бяло,

надмогнал век,

мъст - в другия

да пренесеш...

Агония любовна,

да отпратиш, да дадеш.

И загърбил болката

пулсиращ вик:

„Напред, напред!”

 

09.02.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен, тежък, болезнен стих...
    За съжаление си прав... А от това още повече боли...
    Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...