8 нояб. 2017 г., 21:35

Време

784 1 2

Страх ме е,

Страх ме е от скоростта на времето.

Веднъж е спряло

сякаш е безкрайно

в ръцете ни е

безценно

Веднъж е толкова бързо.

Ти искаш да е бързо,

да отмине само за да 

дойде онова  спокойното,

спряло време.

И после усещаш как то е отлетяло.

 

Страх ме е 

от това, което ще ми отнеме времето

хора

неща

теб

мен

 

Какво е всъщност то?

Илюзия ли е?

Не знам

Не съм сигурна, че искам да знам

стига да останеш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рамона Все права защищены

времето не съществува

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...