Страх ме е,
Страх ме е от скоростта на времето.
Веднъж е спряло
сякаш е безкрайно
в ръцете ни е
безценно
Веднъж е толкова бързо.
Ти искаш да е бързо,
да отмине само за да
дойде онова спокойното,
спряло време.
И после усещаш как то е отлетяло.
Страх ме е
от това, което ще ми отнеме времето
хора
неща
теб
мен
Какво е всъщност то?
Илюзия ли е?
Не знам
Не съм сигурна, че искам да знам
стига да останеш
© Рамона All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
