8.11.2017 г., 21:35

Време

786 1 2

Страх ме е,

Страх ме е от скоростта на времето.

Веднъж е спряло

сякаш е безкрайно

в ръцете ни е

безценно

Веднъж е толкова бързо.

Ти искаш да е бързо,

да отмине само за да 

дойде онова  спокойното,

спряло време.

И после усещаш как то е отлетяло.

 

Страх ме е 

от това, което ще ми отнеме времето

хора

неща

теб

мен

 

Какво е всъщност то?

Илюзия ли е?

Не знам

Не съм сигурна, че искам да знам

стига да останеш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рамона Всички права запазени

времето не съществува

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...