8.11.2017 г., 21:35

Време

785 1 2

Страх ме е,

Страх ме е от скоростта на времето.

Веднъж е спряло

сякаш е безкрайно

в ръцете ни е

безценно

Веднъж е толкова бързо.

Ти искаш да е бързо,

да отмине само за да 

дойде онова  спокойното,

спряло време.

И после усещаш как то е отлетяло.

 

Страх ме е 

от това, което ще ми отнеме времето

хора

неща

теб

мен

 

Какво е всъщност то?

Илюзия ли е?

Не знам

Не съм сигурна, че искам да знам

стига да останеш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рамона Всички права запазени

времето не съществува

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...