5 февр. 2020 г., 07:51

Време

870 0 0

Измерваме живота си със време

На времето обаче не му дреме,

Че някакъв си там човек,

Който даже не живее век

Трепери си само за  живота

И тегли здраво си хомота

Обвит с хиляди проблеми

Без много, много да му дреме

За бъдещото поколение,

Което е пък е в неведение

За миналото на човека,

Идващо  пък някъде  от панти века.

 

Така живее си човек без време,

Но идва време вече да му дреме

Защото бъдещото поколение

Ще го осъди, без съмнение

За неговото безхаберие

Към бъдещото на децата

Ще го накаже със забрава

Ще го осъди, че не дава

На бъдещото поколение

Живота, който заслужават

А времето си похабяват

Да искат само власт, пари

……………………………………………

ПОСПРИ  БЕЗУМЕЦО, ПОСПРИ.

………………………………………………….

Да мъчиш бъдещото поколение

И да го тласкаш към забвение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....