14 июл. 2021 г., 22:28

Време 

  Поэзия » Другая
315 0 0

Здравей Време,пиша ти сега.

Искам да те питам някои неща.

Защо когато ми е хубаво ,толкова

бързо отминаваш,a когато ми е зле,

сякаш спираш и всичко вледеняваш?

 

Защо не ми стигаш за нещата,които

искам,защо ми даваш малко време,

с тези,които обичам?

Защо не застанеш на моя страна,

нима те моля за невъзможни неща? 

 

Нима не виждаш моите копнежи?

Нима не знаеш за всичките ми 

страдания и надежди?

Нима не си видяло,че още от дете

имам ранена душа и ранено сърце?!

 

Казват,че ти можеш всичко да лекуваш,

излекувай ме и мен. Не ме карай и 

с теб да се боря,водя борби всеки ден!

Бъди ми приятел,а не враг...

Кажи си-“Това момиче заслужава да бъде щастливо,то чака,дори закъснелия влак..“

© Виктория Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??