14 июл. 2021 г., 22:28

Време

617 0 0

Здравей Време,пиша ти сега.

Искам да те питам някои неща.

Защо когато ми е хубаво ,толкова

бързо отминаваш,a когато ми е зле,

сякаш спираш и всичко вледеняваш?

 

Защо не ми стигаш за нещата,които

искам,защо ми даваш малко време,

с тези,които обичам?

Защо не застанеш на моя страна,

нима те моля за невъзможни неща? 

 

Нима не виждаш моите копнежи?

Нима не знаеш за всичките ми 

страдания и надежди?

Нима не си видяло,че още от дете

имам ранена душа и ранено сърце?!

 

Казват,че ти можеш всичко да лекуваш,

излекувай ме и мен. Не ме карай и 

с теб да се боря,водя борби всеки ден!

Бъди ми приятел,а не враг...

Кажи си-“Това момиче заслужава да бъде щастливо,то чака,дори закъснелия влак..“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...