14 jul 2021, 22:28

Време

  Poesía » Otra
618 0 0

Здравей Време,пиша ти сега.

Искам да те питам някои неща.

Защо когато ми е хубаво ,толкова

бързо отминаваш,a когато ми е зле,

сякаш спираш и всичко вледеняваш?

 

Защо не ми стигаш за нещата,които

искам,защо ми даваш малко време,

с тези,които обичам?

Защо не застанеш на моя страна,

нима те моля за невъзможни неща? 

 

Нима не виждаш моите копнежи?

Нима не знаеш за всичките ми 

страдания и надежди?

Нима не си видяло,че още от дете

имам ранена душа и ранено сърце?!

 

Казват,че ти можеш всичко да лекуваш,

излекувай ме и мен. Не ме карай и 

с теб да се боря,водя борби всеки ден!

Бъди ми приятел,а не враг...

Кажи си-“Това момиче заслужава да бъде щастливо,то чака,дори закъснелия влак..“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...