Здравей Време,пиша ти сега.
Искам да те питам някои неща.
Защо когато ми е хубаво ,толкова
бързо отминаваш,a когато ми е зле,
сякаш спираш и всичко вледеняваш?
Защо не ми стигаш за нещата,които
искам,защо ми даваш малко време,
с тези,които обичам?
Защо не застанеш на моя страна,
нима те моля за невъзможни неща?
Нима не виждаш моите копнежи?
Нима не знаеш за всичките ми
страдания и надежди?
Нима не си видяло,че още от дете
имам ранена душа и ранено сърце?!
Казват,че ти можеш всичко да лекуваш,
излекувай ме и мен. Не ме карай и
с теб да се боря,водя борби всеки ден!
Бъди ми приятел,а не враг...
Кажи си-“Това момиче заслужава да бъде щастливо,то чака,дори закъснелия влак..“
© Виктория Тодорова Todos los derechos reservados