14.07.2021 г., 22:28

Време

622 0 0

Здравей Време,пиша ти сега.

Искам да те питам някои неща.

Защо когато ми е хубаво ,толкова

бързо отминаваш,a когато ми е зле,

сякаш спираш и всичко вледеняваш?

 

Защо не ми стигаш за нещата,които

искам,защо ми даваш малко време,

с тези,които обичам?

Защо не застанеш на моя страна,

нима те моля за невъзможни неща? 

 

Нима не виждаш моите копнежи?

Нима не знаеш за всичките ми 

страдания и надежди?

Нима не си видяло,че още от дете

имам ранена душа и ранено сърце?!

 

Казват,че ти можеш всичко да лекуваш,

излекувай ме и мен. Не ме карай и 

с теб да се боря,водя борби всеки ден!

Бъди ми приятел,а не враг...

Кажи си-“Това момиче заслужава да бъде щастливо,то чака,дори закъснелия влак..“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....