Време беше да се уточним

-          Здравей, аз съм отново тук.

-          Ха, здравей! Поздравявам те напук.

-          Знаела си, че не го очаквам?

-          Естествено, аз с безразличие не се разплащам.

-          Зная, можеш по същия начин да ме раниш,

            само ако от вниманието си ме лишиш.

-          Съветите ти не са ми нужни,

            не вярвам в думи и то от хора за мене чужди.

-          Навярно за теб съм вече чужд и не те боли от мене уж.

-          Да, разбира се, загърбих в съзнанието си теб и ненужните неща

            и как да постъпя с теб, сега сама ще си реша.

-          Чувствам се виновен, че се мъчех от мен да те откажа,

            сега от разкаяния съм поробен,

            просто не очаквах „обичам те” накрая аз да кажа.

-          Сега е късно да те слушам, зрител на репертоара ти вече бях.

            Тогава сълзите си за теб излях, но сега ще го направя,

            щом тогава не ти се присмях.

-          Думите ти сега повече от преди ме нараняват,

            в сънищата дори ми се явяват.

            Сега разбирам какво е да те боли,

            но за прошка нямам аз очи.

                                                                   23.06.09

                                                                 `eFm1_