23 jun 2009, 20:57

Време беше да се уточним

806 0 0

-          Здравей, аз съм отново тук.

-          Ха, здравей! Поздравявам те напук.

-          Знаела си, че не го очаквам?

-          Естествено, аз с безразличие не се разплащам.

-          Зная, можеш по същия начин да ме раниш,

            само ако от вниманието си ме лишиш.

-          Съветите ти не са ми нужни,

            не вярвам в думи и то от хора за мене чужди.

-          Навярно за теб съм вече чужд и не те боли от мене уж.

-          Да, разбира се, загърбих в съзнанието си теб и ненужните неща

            и как да постъпя с теб, сега сама ще си реша.

-          Чувствам се виновен, че се мъчех от мен да те откажа,

            сега от разкаяния съм поробен,

            просто не очаквах „обичам те” накрая аз да кажа.

-          Сега е късно да те слушам, зрител на репертоара ти вече бях.

            Тогава сълзите си за теб излях, но сега ще го направя,

            щом тогава не ти се присмях.

-          Думите ти сега повече от преди ме нараняват,

            в сънищата дори ми се явяват.

            Сега разбирам какво е да те боли,

            но за прошка нямам аз очи.

 

 

 

                                                                   23.06.09

                                                                 `eFm1_

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...