- Здравей, аз съм отново тук.
- Ха, здравей! Поздравявам те напук.
- Знаела си, че не го очаквам?
- Естествено, аз с безразличие не се разплащам.
- Зная, можеш по същия начин да ме раниш,
само ако от вниманието си ме лишиш.
- Съветите ти не са ми нужни,
не вярвам в думи и то от хора за мене чужди.
- Навярно за теб съм вече чужд и не те боли от мене уж.
- Да, разбира се, загърбих в съзнанието си теб и ненужните неща
и как да постъпя с теб, сега сама ще си реша.
- Чувствам се виновен, че се мъчех от мен да те откажа,
сега от разкаяния съм поробен,
просто не очаквах „обичам те” накрая аз да кажа.
- Сега е късно да те слушам, зрител на репертоара ти вече бях.
Тогава сълзите си за теб излях, но сега ще го направя,
щом тогава не ти се присмях.
- Думите ти сега повече от преди ме нараняват,
в сънищата дори ми се явяват.
Сега разбирам какво е да те боли,
но за прошка нямам аз очи.
23.06.09
`eFm1_
© Евита Всички права запазени