2 дек. 2011 г., 20:03

Време е

Поэзия » Любовная

1.1K 0 10

Сериозно, мисля вече да си тръгваш.
Дори кафето още да не е кипяло.
То май и захар в шкафа вече няма.
И да имаше, отдавна ми е загорчало.

Да поседим, преди да тръгнеш вяло
с посърнало лице и бавни стъпки
към вратата зейнала - и все направо,
преглъщайки сълзи на малки глътки.

Не спирай, нищо няма да поправиш.
Вдигни лице и лек попътен вятър.
Аз знам, ще има вече в твойто яке
освен запалка и едно пакетче захар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vancheto13 (Иваничка Петкова)

Не знам защо,но за мен е тъжно.Лека тъга ми донесе стихът ти.Финалът е много хубав,въобще стихчето ти е невероятно.Поздрав и прегръдки!

2011-12-04T20:39:29+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Да, тук сме едно голямо семейство, със всичкото там...

2011-12-04T11:29:43+02:00
tonita75 (Теодорина Аначкова)

когато започнах да лекувам тъгата и радостта си, обърквайки ги в една такава шизофрения от думи, не знаех, че те ще ме срещнат с толкова невероятни хора...не го очаквах...благодаря ви! Таничка, прегръщам те!

2011-12-03T19:15:23+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Споделям всички възхищения дотук, Теди! Но аз зная нещо, което те не знаят, а то е много важно!
Целувки!

2011-12-03T19:03:16+02:00
rozza (Радка Миндова)

Стих, който ще остане в съзнанието ми.
Браво!

2011-12-03T14:21:03+02:00