tonita75 (Теодорина Аначкова)
29 29
Dec 2, 2011, 8:03 PM

Време е 

  Poetry » Love
859 0 10

Сериозно, мисля вече да си тръгваш.
Дори кафето още да не е кипяло.
То май и захар в шкафа вече няма.
И да имаше, отдавна ми е загорчало.

Да поседим, преди да тръгнеш вяло
с посърнало лице и бавни стъпки
към вратата зейнала - и все направо,
преглъщайки сълзи на малки глътки.

Не спирай, нищо няма да поправиш.
Вдигни лице и лек попътен вятър.
Аз знам, ще има вече в твойто яке
освен запалка и едно пакетче захар.

© Теодорина Аначкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не знам защо,но за мен е тъжно.Лека тъга ми донесе стихът ти.Финалът е много хубав,въобще стихчето ти е невероятно.Поздрав и прегръдки!
  • Да, тук сме едно голямо семейство, със всичкото там...
  • когато започнах да лекувам тъгата и радостта си, обърквайки ги в една такава шизофрения от думи, не знаех, че те ще ме срещнат с толкова невероятни хора...не го очаквах...благодаря ви! Таничка, прегръщам те!
  • Споделям всички възхищения дотук, Теди! Но аз зная нещо, което те не знаят, а то е много важно!
    Целувки!
  • Стих, който ще остане в съзнанието ми.
    Браво!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Прекрасно е!И колко хора има в джоба с пакетче захар.....?
  • едно от най - хубавите произведения , които съм чел тука!!!
  • Чудесно стихотворение!Умно и модерно!
  • Еха!
    Страхотно е! Браво!
Random works
: ??:??