2.12.2011 г., 20:03 ч.

Време е 

  Поезия » Любовна
940 0 10
Сериозно, мисля вече да си тръгваш.
Дори кафето още да не е кипяло.
То май и захар в шкафа вече няма.
И да имаше, отдавна ми е загорчало.
Да поседим, преди да тръгнеш вяло
с посърнало лице и бавни стъпки
към вратата зейнала - и все направо,
преглъщайки сълзи на малки глътки.
Не спирай, нищо няма да поправиш.
Вдигни лице и лек попътен вятър.
Аз знам, ще има вече в твойто яке
освен запалка и едно пакетче захар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодорина Аначкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??