Време е

5 мар. 2024 г., 23:53

Поэзия » Гражданская

273 0 0

Пролетните слънчеви лъчи
съживяват земните одежди,
вятърът притихва и мълчи
в чест на непресъхнали надежди.
Пъпките разлистват рамене
и се гушат в губери зелени,
спомени, превили колене,
пишат неизказани поеми.
Бистрото поточе ромоли,
плискайки снага в брега копринен,
а дървото тихо шумоли
и приглася на зова неспирен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Време е

Искате да прочетете повече?

Предложения