Време е
486
0
0
Пролетните слънчеви лъчи
съживяват земните одежди,
вятърът притихва и мълчи
в чест на непресъхнали надежди.
Пъпките разлистват рамене
и се гушат в губери зелени,
спомени, превили колене,
пишат неизказани поеми.
Бистрото поточе ромоли,
плискайки снага в брега копринен,
а дървото тихо шумоли
и приглася на зова неспирен.
Чурулика някъде врабче,
сгушено в короната на кестен,
а в полята гиздаво щурче
тананика шлагер тъй известен.
Пролет е, събужда се дъждът,
тихо през капчука се прокрадва.
Време е да прередим света,
че съдбата да ни се зарадва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
