Време за любов
Видях - две птички се целуват
отвън, върху напъпилите клони.
Излязох. Бавно се събувам,
на пръсти стъпвам - да не ги прогоня.
Захласнах се. И малко им завиждам,
но не защото могат да летят.
Вали любов от тях. Така безгрижни
целуват се - като за първи път.
И в мен валя. Пороят ме отнесе.
Да стигна бряг - така и не успях.
Безсилна, пуснах плътната завеса
и наранени, чувствата приспах.
Зеленото в тревата ме събуди,
а птича песен вдъхна в мен живот.
Отново същата съм - нищо чудно.
Навън е пролет. Време за любов.
отвън, върху напъпилите клони.
Излязох. Бавно се събувам,
на пръсти стъпвам - да не ги прогоня.
Захласнах се. И малко им завиждам,
но не защото могат да летят.
Вали любов от тях. Така безгрижни
целуват се - като за първи път.
И в мен валя. Пороят ме отнесе.
Да стигна бряг - така и не успях.
Безсилна, пуснах плътната завеса
и наранени, чувствата приспах.
Зеленото в тревата ме събуди,
а птича песен вдъхна в мен живот.
Отново същата съм - нищо чудно.
Навън е пролет. Време за любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
