Кога ли ще пристигне любовта,
тя не признава времена, сезони.
Връхлита като приливна вълна,
намери ли те няма да я гониш.
Тя прилив е на звезден прах,
пристъпва с приказна осанка.
От нея ти недей изпитва страх,
тя ще е като лека нежна дрямка.
Годините тя твои няма да брои,
че в старостта намира младост.
От възрастта ти никога не се бои,
а носи за сърцето само радост.
Да я приемеш винаги бъди готов,
попаднеш ли на правилното място.
И любовта посрещай само с любов,
житейските закони точни са и ясни.
И има правила за истинска любов,
ще я получиш само да е споделена.
Но да обичаш, ако ти не си готов,
на тебе ще ти бъде вечно забранена.
© Петър Петров Все права защищены