Време за любов
Като че беше вчера, ми се струва.
Куртката - тъмна, шапка с монограм,
емблемата на бялата ми блуза
и всички знаци, атрибути там...
В училищния двор - измит, просторен
строен е ученическият блок.
Преди проверка входът е затворен -
наредба на директора ни строг.
Жужат по навик стройните редици
с якички бели, чисти вратове
(по принцип вечно грешни ученици!),
във клас звънецът да ги призове.
Над няколко глави назад се взирам -
в последните редици, там е Тя!
Да, бързо погледът ми я намира,
усмивката й мигом долетя.
Забравям формули и теореми,
и че с домашните не съм готов...
Какви уроци, дявол да го вземе?...
Сега е време само за любов!...
Едва издържам на деня към края.
Навън под кестените чака тя.
"Избягал" -в дневника ще пишат, зная,
но мен отвън ме чака Любовта!
И ето ни - един до друг щастливи,
не чувстваме и чантите в ръце...
И хора, сенки - срещу нас се сливат...
А в двама ни тупти едно сърце!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
