28 авг. 2023 г., 01:56

Време за щастие

594 3 6


Слънцето сякаш ме обгърна
и окъпа с лъчите си всички цветя,

и пътя ми озари с мечти,

затова чувствам в себе си това-
И дъжд да завали и сняг да затрупа,
топло е от надежда в душата ми.
Безсънието не утоява мислите,
и причините за него са чувствата…
И едно по едно се вливат в потока,
от надеждата породена в мен.
Не храни страховете си.
Не си забранявай живота.
И ако това означава да не 
играеш на сигурно?
Тогава събори всички стени!
Преодолей всички бариери,
които препъват щастието ти.
не спирай потока да тече…
Живота е толкова цветен…
щом водопада и извора 
сливат се един другиго.
Не постилай с камъни пътя си
не спирай потока да тече…
Невярващите ще очакват това,
затова надеждите си прегърни.
Дори и да изразходиш всичките,
дори и да не ти остане нито една,
не спирай да вярваш и мечтаеш…
Не спирай с камъни, потока да тече.
Открий красота в себе си,
не се отказвай да бъдеш добър.
Имаш толкова много да дадеш,
бъди своето място в света.
И тихо, тихо замълчи,
пред невярващи не говори.
Знай щастието обича тишината,
време е да бъдеш щастлив…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...