28.08.2023 г., 1:56

Време за щастие

573 3 6


Слънцето сякаш ме обгърна
и окъпа с лъчите си всички цветя,

и пътя ми озари с мечти,

затова чувствам в себе си това-
И дъжд да завали и сняг да затрупа,
топло е от надежда в душата ми.
Безсънието не утоява мислите,
и причините за него са чувствата…
И едно по едно се вливат в потока,
от надеждата породена в мен.
Не храни страховете си.
Не си забранявай живота.
И ако това означава да не 
играеш на сигурно?
Тогава събори всички стени!
Преодолей всички бариери,
които препъват щастието ти.
не спирай потока да тече…
Живота е толкова цветен…
щом водопада и извора 
сливат се един другиго.
Не постилай с камъни пътя си
не спирай потока да тече…
Невярващите ще очакват това,
затова надеждите си прегърни.
Дори и да изразходиш всичките,
дори и да не ти остане нито една,
не спирай да вярваш и мечтаеш…
Не спирай с камъни, потока да тече.
Открий красота в себе си,
не се отказвай да бъдеш добър.
Имаш толкова много да дадеш,
бъди своето място в света.
И тихо, тихо замълчи,
пред невярващи не говори.
Знай щастието обича тишината,
време е да бъдеш щастлив…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...