8 июл. 2025 г., 23:32

Времена на болка

184 5 2

Тишина... след вик на болка.

Кервана прашен по пътя си върви.

Безгласни тълпи... от крясъци загубили!?

Свойте любови и мечти.

 

Народ, създаден за Божия любов...

Погива в мрака с болка свята.

Враговете, те са в нас, ние сме си враговете.

Кънти тъгата като взрив... и тишина.

 

Бога ми  властта не търси благина Народна.

Какво, че гладни има, те са само харч...

Кости кучета разнасят, не от глад!?

А просто за комфорт на яловото тяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви сърдечно ,Приятели за подкрепата за любими и вниманието към моята болка която споделих със вас!Радвам се че съм ви докоснал с писанията си!Бъдете вдъхновени и ,Благословени!!!
    Доре никога не съм преставал да ,обичам,България...вярвам в ,Бог и затова ме боли когато виждам неправдените .Но ,Бог казва помогни си сам и аз ще ти помогна!Не чакай,живота е сега!Благодаря ти за коментара и разбирането!
  • "Народ, създаден за Божия любов...
    Погива в мрака с болка свята." ... Не може да загине народът ни! Вярвай, ще пребори враговете, с помощ Божия! И вече се съвзема, Ангел!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...