Времето

29 окт. 2024 г., 21:49

Поэзия

113 2 2

Наивно е да вярваме, че е възможно

с две стрелки да върнем времето назад.

Че неговият ход ще подчиним удобно

и с тях ще спънем вечния му бяг!

Дъждовна капка е то, попила

в напуканата, жадна от суша земя.

Дори уморено, все бърза, не спира…

Лятната жега превръща в слана.

Намираме убежище в него. За кратко.

В пролуките му търсим понякога себе си.

Жадуваме за вчера, утре е загадка,

а днес… Не стига време днес за поезия…

Тиктакат стрелките. Времето се изплъзва
със залязващото слънце. И с новия ден.

На минус печалба от живота си тръгва.
Смалява се по пътя и се стопява съвсем.

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2024-10-30T09:31:52+02:00

Така е, Мини, ние даваме смисъл на времето. Колкото по-малко остава, толкова го осмисляме с добри дела и с обич. Много ти благодаря за прочита и коментара!

Юри, благодаря за "любими"! Желая ти повече време за твоите усмихнати приключения в рими!
M1234567891 (Миночка Митева)

2024-10-30T05:38:13+02:00

Колко точно си описала времето, Дани! Много ми хареса, да, стопява се толкова бързо. Затова, да му се насладим, независимо дали сме бутнали стрелките!