Времето
Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила
в напуканата, жадна от суша земя.
Дори уморено, все бърза, не спира…
Лятната жега превръща в слана.
Намираме убежище в него. За кратко.
В пролуките му търсим понякога себе си.
Жадуваме за вчера, утре е загадка,
а днес… Не стига време днес за поезия…
Тиктакат стрелките. Времето се изплъзва
със залязващото слънце. И с новия ден.
На минус печалба от живота си тръгва.
Смалява се по пътя и се стопява съвсем.
© Даниела Виткова All rights reserved.
