13 нояб. 2009 г., 15:26

Времето

1.2K 0 18

ВРЕМЕТО

 

                На Атанас Липчев

 

Купища от книги, автографи,

срещи, чашки, постове, съдби...

Пламенни слова и епитафии...

Раждат ли творците? Може би...

 

Малко са онези, дето могат

да творят от здрача светлина,

да прозират общата тревога,

да отглеждат чувство за вина...

 

Драскат си безличните поети –

със страстта на дремещ политик...

И преди, и днес в стиха им свети

на властта заостреният щик...

 

Както и преди, и днес огласят

с нежни трели речевата шир...

Кротко препродават съвестта си,

следват финикийския кумир....

 

Но и днес писатели пленяват –

със талант, със име и със чест!...

Времето отсява всяка плява

и я разпилява... Без адрес...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Маргарита! Който прочете книгите на писателя Атанас Липчев, няма начин да не изпита удоволствие и да се успокои, че има наши съвременници - живи и талантливи писатели!
    Поздрави от мен!
  • Радвам се,че те прочетох!Пишеш със замах.Силен стих! Много харесах...Поздрав!
  • Е, не мога да се въздържа, приятелю Безжичен! Винаги се появяваш внезапно и внезапно изчезваш! Добре знаеш, че благодарение на твоите провокации съм тук! Благодаря ти, че се отби!
  • Истинският Ванилин! Пространството и времето - безмилостни съдници-палачи на плявата!
  • Благодаря ви, че сте се отбили и прочели, приятели! Атанас Липчев е сред съвременните писатели, които можеш да четеш с удоволствие! А романа му "Тихият бял Дунав" трябва да прочете всеки българин! За мен е чест! Светлина и топлина в душите!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...