13 нояб. 2009 г., 15:26

Времето

1.2K 0 18

ВРЕМЕТО

 

                На Атанас Липчев

 

Купища от книги, автографи,

срещи, чашки, постове, съдби...

Пламенни слова и епитафии...

Раждат ли творците? Може би...

 

Малко са онези, дето могат

да творят от здрача светлина,

да прозират общата тревога,

да отглеждат чувство за вина...

 

Драскат си безличните поети –

със страстта на дремещ политик...

И преди, и днес в стиха им свети

на властта заостреният щик...

 

Както и преди, и днес огласят

с нежни трели речевата шир...

Кротко препродават съвестта си,

следват финикийския кумир....

 

Но и днес писатели пленяват –

със талант, със име и със чест!...

Времето отсява всяка плява

и я разпилява... Без адрес...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Маргарита! Който прочете книгите на писателя Атанас Липчев, няма начин да не изпита удоволствие и да се успокои, че има наши съвременници - живи и талантливи писатели!
    Поздрави от мен!
  • Радвам се,че те прочетох!Пишеш със замах.Силен стих! Много харесах...Поздрав!
  • Е, не мога да се въздържа, приятелю Безжичен! Винаги се появяваш внезапно и внезапно изчезваш! Добре знаеш, че благодарение на твоите провокации съм тук! Благодаря ти, че се отби!
  • Истинският Ванилин! Пространството и времето - безмилостни съдници-палачи на плявата!
  • Благодаря ви, че сте се отбили и прочели, приятели! Атанас Липчев е сред съвременните писатели, които можеш да четеш с удоволствие! А романа му "Тихият бял Дунав" трябва да прочете всеки българин! За мен е чест! Светлина и топлина в душите!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...