13.11.2009 г., 15:26

Времето

1.2K 0 18

ВРЕМЕТО

 

                На Атанас Липчев

 

Купища от книги, автографи,

срещи, чашки, постове, съдби...

Пламенни слова и епитафии...

Раждат ли творците? Може би...

 

Малко са онези, дето могат

да творят от здрача светлина,

да прозират общата тревога,

да отглеждат чувство за вина...

 

Драскат си безличните поети –

със страстта на дремещ политик...

И преди, и днес в стиха им свети

на властта заостреният щик...

 

Както и преди, и днес огласят

с нежни трели речевата шир...

Кротко препродават съвестта си,

следват финикийския кумир....

 

Но и днес писатели пленяват –

със талант, със име и със чест!...

Времето отсява всяка плява

и я разпилява... Без адрес...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Маргарита! Който прочете книгите на писателя Атанас Липчев, няма начин да не изпита удоволствие и да се успокои, че има наши съвременници - живи и талантливи писатели!
    Поздрави от мен!
  • Радвам се,че те прочетох!Пишеш със замах.Силен стих! Много харесах...Поздрав!
  • Е, не мога да се въздържа, приятелю Безжичен! Винаги се появяваш внезапно и внезапно изчезваш! Добре знаеш, че благодарение на твоите провокации съм тук! Благодаря ти, че се отби!
  • Истинският Ванилин! Пространството и времето - безмилостни съдници-палачи на плявата!
  • Благодаря ви, че сте се отбили и прочели, приятели! Атанас Липчев е сред съвременните писатели, които можеш да четеш с удоволствие! А романа му "Тихият бял Дунав" трябва да прочете всеки българин! За мен е чест! Светлина и топлина в душите!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...