Времето
Времето минава някак празно
и не спира, все върви.
Често времето ми е омразно
и говоря му: "Ти прекали!".
Лутам се като слепец в мъглата.
Подминавам някак радостта.
Крещи неистиво душата.
Опитва се да търси любовта.
Но дните празни се редуват.
Забравят даже младостта.
Знам го аз - те много струват,
но вечно в търсене съм на "това".
Забравям времето, приемам пак търпението.
Безспирно чакам... на старата спирка ужасно сама.
Аз още чакам! Забрави го...
Него - времето. Забрави я и нея...
Любовта.
и не спира, все върви.
Често времето ми е омразно
и говоря му: "Ти прекали!".
Лутам се като слепец в мъглата.
Подминавам някак радостта.
Крещи неистиво душата.
Опитва се да търси любовта.
Но дните празни се редуват.
Забравят даже младостта.
Знам го аз - те много струват,
но вечно в търсене съм на "това".
Забравям времето, приемам пак търпението.
Безспирно чакам... на старата спирка ужасно сама.
Аз още чакам! Забрави го...
Него - времето. Забрави я и нея...
Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Все права защищены
