30 нояб. 2012 г., 14:07

Времето 

  Поэзия » Любовная
885 0 0

Времето

 

 

Времето превърна ме

в спътник свой,

показа ми, че празен лист 

сега съм вече

 и чувствата, останали в покой,

отмива ги без капка завист.

Накара ме да тръгна към забрава

и аз послушно 

забравих за кинжалите отровни,

за болката от бурите дъждовни,

но най не исках аз от времето,

проклетото,

молбата аз да те забравя безусловно.

© Галин Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??