Времето
Времето превърна ме
в спътник свой,
показа ми, че празен лист
сега съм вече
и чувствата, останали в покой,
отмива ги без капка завист.
Накара ме да тръгна към забрава
и аз послушно
забравих за кинжалите отровни,
за болката от бурите дъждовни,
но най не исках аз от времето,
проклетото,
молбата аз да те забравя безусловно.
© Галин Георгиев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
