Nov 30, 2012, 2:07 PM

Времето 

  Poetry » Love
882 0 0

Времето

 

 

Времето превърна ме

в спътник свой,

показа ми, че празен лист 

сега съм вече

 и чувствата, останали в покой,

отмива ги без капка завист.

Накара ме да тръгна към забрава

и аз послушно 

забравих за кинжалите отровни,

за болката от бурите дъждовни,

но най не исках аз от времето,

проклетото,

молбата аз да те забравя безусловно.

© Галин Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??