30 дек. 2008 г., 00:41

Времето

806 0 0

Часовничето  малко в стаята позната

все тихичко тик, тик-така

и отброява минута след минута, час след час,

нима тъй както то тик-така, животът се изплъзва в нас.

И сякаш то е живо и отброява ударите на сърцето,

и сякаш то е живо и напомня на детето,

че дошло е време да порасне,

защото времето лети не с дни, а с часове.

И време е дошло живота си в ръце да вземем,

да вдигнем гордо ний глави,

и да докажем пред себе си и пред света,

че сме пораснали деца.

Да, то продължава да тик-така

и времето изплъзва се във мрака

преди да е изчезнало,

потънало там някъде в бездната,

ще намеря своята посока -

не ще намеря пътя си в живота,

да, ще направя скока.

А сега да спра за малко времето,

да сменя изтощената батерия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Веселинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...