Часовничето малко в стаята позната
все тихичко тик, тик-така
и отброява минута след минута, час след час,
нима тъй както то тик-така, животът се изплъзва в нас.
И сякаш то е живо и отброява ударите на сърцето,
и сякаш то е живо и напомня на детето,
че дошло е време да порасне,
защото времето лети не с дни, а с часове.
И време е дошло живота си в ръце да вземем,
да вдигнем гордо ний глави,
и да докажем пред себе си и пред света,
че сме пораснали деца. ...