Часовничето  малко в стаята позната

все тихичко тик, тик-така

и отброява минута след минута, час след час,

нима тъй както то тик-така, животът се изплъзва в нас.

И сякаш то е живо и отброява ударите на сърцето,

и сякаш то е живо и напомня на детето,

че дошло е време да порасне,

защото времето лети не с дни, а с часове.

И време е дошло живота си в ръце да вземем,

да вдигнем гордо ний глави,

и да докажем пред себе си и пред света,

че сме пораснали деца.

Да, то продължава да тик-така

и времето изплъзва се във мрака

преди да е изчезнало,

потънало там някъде в бездната,

ще намеря своята посока -

не ще намеря пътя си в живота,

да, ще направя скока.

А сега да спра за малко времето,

да сменя изтощената батерия.