4 сент. 2008 г., 17:28

времето дъх притаило

832 0 17

 
недостижимо
далеч си
а понякога
толкова близо
че мога
с ръка да те докосна
пулса ти
без допир да усетя
и чуя
как нежно ми шептиш
не
не шептиш
безмълвно пееш
и вътре в мен
звучи
трепти и гали
очи притварям
и политам
там
далеч
в светлото песенно
слънчево меко
уханно и топло
там
дето времето
дъх притаило
е спряло
в миг бленуван
миг безкраен
като тихото
в очите ми




http://www.youtube.com/watch?v=slcxn83-_Tc&feature=related

(Ástor Piazzolla, Soledad)
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...